Най-значителната творба на Хюго ван дер Гус е един изключително голям олтар-триптих, 253 x 304 cм, посветен на Рождество Христово. Олтарът е поръчан от Томазо Портинари, ръководител на Банка Медичи в Брюж. Живописван вероятно в периода от 1474 до 1476 г., олтарът-триптих е изпратен във Флоренция и инсталиран в семейния параклис на фамилия Портинари през 1483 г., където творбата има осезаемо въздействие върху флорентинските художници.
Темата на олтарът е Рождество Христово, според Евангелието на Лука (2:10 19). Централният панел представлява поклонението пред новородено дете Исус – Мария и Йосиф, множество ангели, пастирите, които са се втурнали от полето.
На лявото крило, Томазо Портинари е показан със синовете му Антонио и Пигело заедно със Св. Тома и Св. Антоний зад тях. На десния панел може да се види, съпругата на Томазо – Мария Мадалена Барончели Портинари и дъщеря им Маргарита, които се молят заедно със Св. Маргарита и Св. Мария Магдалена.
В средата на двете странични крила са изобразени допълнителни сцени. Виждаме две групи, които криволичат през зимния пейзаж и се насочват към Витлеем. Вляво (лявото крило), Мария и Йосиф пътуват, за да вземат участие в т. нар. ценсус или преброяване на населението. Ако погледнем отблизо виждаме Мария, по време на бременността си, слиза от магарето, което язди, подкрепяна от Йосиф. Вдясно (дясното крило), един от слугите на тримата влъхви, които идват да почетат очаквания Спасител, пита един селянин за вярната посока.
Хюго ван дер Гус рисува ливади и гори с голяма прецизност и използва въздушна перспектива, за да пресъздаде илюзията за разстояние и дълбочина на пейзажа. Той варира размера на отделните фигури, за да създаде акценти. Големите фигури на Йосиф, Мария и пастирите са със същия размер като този на светците-покровители, изобразени на крилата на олтара, за разлика от значително по-малките фигури на членовете на семейство Портинари и още по-малките ангели.
Хюго също използва светлина, както и жестовете и погледите на фигурите, за да съсредоточи погледа на зрителя към центъра на панела, където се осъществява тайната на Въплъщението.
Вместо да лежи увит в яслата или в ръцете на майка си, детето Исус почива, гол и уязвим на безплодната земя. Светлинни лъчи се излъчват от тялото му. Това изображение се основава на виденията на средновековната шведския мистичка, Св. Бригита (които тя записва между 1360 и 1370 г.). Тя описва Мария-коленичеща веднага след раждането, в преклонение пред Исус.
Както в творбите на Ян ван Ейк, елементи в сценографията на картината са наситени със символика. На преден план, житните класове препращат, както към местоположението на събитието във Витлеем, което на иврит означава “дом на хляба“, така и към нафората, която представлява тялото на Исус. Каната/вазата от майолика (albarello) е украсена с лозя и грозде, символизиращи евхаристийното виното, което представлява кръвта на Исус. Във вазата се виждат една червена лилия за Христовата кръв, три ириса – бели, които симвоизират чистота и лилав, символииращ царското потекло на Исус. Седемте сини кандилки/аквилегии (columbines) в стъкления съд, напомнят за седемте дара на Светия Дух, с които Исус е надарен при раждането си.
Художественото виждане на Хюго ван дер Гус превъзхожда тази формална, религиозна символика в образите на участниците в свещеното събитие. Пастирите, които стоят в страхопочитание пред чудотворността на Рождеството, са сред най-съчувствено изобразените обикновени хора в историята на изкуството, а портретите на децата Портинари представляват необичайно чувствителни интерпретации на деликатните черти на млади лица.
Източници:
https://www.artble.com/artists/hugo_van_der_goes/paintings/portinari_altarpiece
Craig Harbison, The Mirror of the Artist: Northern Renaissance Art in its Historical Context, 1995
