“Именно искреността придава на произведенията онзи характер, който ги кара да приличат на протест, докато всъщност художникът само се опитва да изрази усещанията си.”
Едуар Мане 1832 – 1883

Поетът и критик Шарл Бодлер се застъпва за изкуство, което може да улови “походката, погледа и жеста на града”. Картините на Едуар Мане изцяло отговарят на това виждане за художника на модерния живот. Аристократ и бохем, Мане скандализира френската салонна публика и не обръща внимание на академичните конвенции. Повлиян от широките си познания за старите майстори, той добавя ново съдържание към традиционните жанрове и променя утвърдените елементи в живописта. Силно индивидуален художник, с реалистичен подход към стила и техниката, Мане не счита себе си импресионист, но определено има важно влияние върху импресионистите и сам научава много от тях.
Неговата свобода от морални асоциации и алегоричен смисъл е причина да бъде приеман за  един от основателите на модерното изкуство и един от най-влиятелните художници от края на 19-и век.

ВАЖНИ КАРТИНИ:
Музика в градините на Тюйлери, 1862, маслени бои на платно, 76.2 x 118.1 cm,
 Национална галерия, Лондон 
Закуска в ателието, 1868, маслени бои на платно, 118 × 154 cm, Нова картинна галерия, Мюнхен
Пиячът на абсент, 1859, маслени бои на платно
Старият музикант, 1862, маслени бои на платно, 187.4 × 248.2 cm, Национална галерия, Вашингтон
Уличната певица, 1862, маслени бои на платно, Музей на изящните изкуства, Бостън
Закуска на тревата, 1863, маслени бои на платно, 208 × 264.5 cm, Музей Орсе, Париж
Олимпия, 1863, маслени бои на платно, 130.5  × 190 cm, Музей Орсе, Париж
Балконът, 1869, маслeни бои на платно, 170 x 124 см, Музей Орсе, Париж
Импресионистичен портрет на Клод Моне, лодка по Сена в Аржантьой, 1874, маслeни бои на платно, 50 × 64 cm, Нова картинна галерия, Мюнхен
Гранд Канал Венеция, 1875, маслeни бои на платно, 65 × 54 cm, Музеят Шелбърн, Шелбърн, Върмонт
Железопътната линия, 1873, маслeни бои на платно, 93.3 × 111.5 cm, Национална галерия, Вашингтон
Нана, 1877, маслeни бои на платно, 264 × 115 cm, Кунстхале, Хамбург
Барът на Фоли-Бержер, 1882, маслени бои на платно, 96 × 130 см, Галерия на института Курто, Лондон

ЖИВОТ В ДАТИ:
23 януари 1832 г. – Едуар Мане е роден в Париж. Син на Огюст Мане, високопоставен държавен служител в Министерството на правосъдието и Йожени Дезире Фурние, дъщеря на френски дипломат и кръщелница на маршал Бернадот.

1833 г. – Ражда се брат му Йожен Мане (1833-1892 г.).

1835 г. – Ражда се брат му Гюстав (1835-1884 г.).

1838 г. – Получава Начално образование в Институт Abbe Poiloup във Вожирар.

1844 г. – Започва средното си образование в Колежа Ролен (College Rollin), където среща Антонeн Пруст (1832-1905 г.), негов приятел до края на живота му, чиито мемоари хвърлят много светлина върху живота на Мане. Двамата приятели често посещават Лувъра под ръководството на чичото на Мане, Едуар Фурние, който насърчава таланта за рисуване на племенника си. Очаква се да преследва правна кариера и в крайна сметка да изпълни надеждите на семейството си.

1845 г. – Бодлер издава “За героизма на модерния живот”.

1848 г. – Цяла Европа е залята от революции. Във Франция Наполеон III е избран за президент на Втората република.
Мане завършва колежа Ролен, като възнамерява да влезе в Ecole Navale, но не успява да вземе изпитите. Заминава за Рио де Жанейро и Гваделупа на борда на стажантския кораб “Льо Хавър”. По време на пътуването рисува карикатури на офицерите и командира.

1849 г. – При завръщането си в Хавър отново не успява да вземе приемните изпитите в Ecole Navale; родителите му неохотно се съгласяват да опита да развие кариера в изкуството. Среща Сюзан Леенхоф (1830-1906), млада холандка, която дава уроци по пиано на Едуар и братята му.

1850 г. – Записва се в регистъра на копистите, рисуващи в Лувъра. Заедно с Антонeн Пруст влиза в студиото на академичния художник Тома Кютур (1825-1879 г.) на rue Laval. Той остава там в продължение на шест години.

1851 г. – С Антонeн Пруст са свидетели на кървавия преврат на Наполеон. Мане скицира телата на мъртвите по улиците. И двамата са арестувани по време на схватки и са задържани за няколко нощи.

1852 г. – Прокламация на Втората империя; Наполеон преименува себе си Наполеон III. Ражда се Леон-Едуар Коела (Leon-Edouard Koella), известен като Леенхоф (1927 г.), незаконен син на Сузан Леенхоф, за когото се предполага, че е син на Мане или на неговия баща. Мане пътува до Холандия. Копира Тоалетът на Диана, 1752, на Франсоа Буше в Лувър.

1853 г. – Заминава за Италия: Венеция, Флоренция и Рим с брат си Йожен. Копира стари майстори, по-специално Венера от Урбино на Тициан, която по-късно използва като модел за Олимпия и Глава на млад мъж на Фра Филипо Липи, и двете в Уфици. Обикаля и други европейски градове. Пътува до Дрезден, Прага, Виена, Мюнхен, Нормандия.
Барон Жорж Осман започва плановете си за реконструкция на Париж. През следващите 17 години средновековните улици се превръщат в големи булеварди, осветени от газови улични лампи.

Март 1854 г. – След 200 години изолация на Япония, американската флота пристига в пристанището в Едо (днес Токио) и слага край на епохата Едо. Япония е отворена за западната търговия. Японското изкуство вече е на разположение на европейската аудитория.

1855 г. – Мане посещава Дьолакроа в студиото му на улица Нотр Дам дьо Лорет. Провежда се Международното изложение в Париж, първо по рода си, което включва международна художествена изложба.

1856 г. – Мане напуска студиото на Tома Кютур и създава свое собствено студио на улица Lavoisier заедно с приятеля си художника Албер дьо Балероа – съжителство, което завършва след драматичен епизод със самоубийството на Александър, момчето-модел за картината “Момче с череши”( Le Gamin à la toque rouge), случай описан от Бодлер в поемата “Въжето”.
Мане Посещава Райксмюзеум в Амстердам.

1857 г. – Среща Фантен-Латур, който изучава венецианските картини в Лувъра. По препоръка на Дьолакроа копира Портрет на Хелене Фурмент и две от нейните деца, 1635, Лувър, на Питър Паул Рубенс. Пътува до Флоренция, Италия.

1858 г. – Среща Шарл Бодлер.

1859 г. – Неговият Пияч на абсент, в стила на Велазкес, е отхвърлен от Салона, въпреки благоприятната оценка на Дьолакроа. Премества се в ново студио на Rue de la Victoire.

1860 г. – Мане се премества отново със Сюзан и Леон в апартамент в Батиньол. Започва кариерата си на печатар, като издава една литографска карикатура и редица гравюри.

1861 г. – Показва Портрет на мосю и мадам Огюст Мане и Испански певец в Салона; последният получава почетен знак.

1862 г. – Среща Викторин Мюран, която става негова любовница и любим модел. Умира Огюст Мане, бащата на Едуар. Мане рисува Музика в градините на Тюйлери.
Показва гравюри при Алфред Кадар (Cadart’s) в Париж. Става учредител на Société des Aquafortistes.

1863 г. – Излага 14 картини в галерия Мартине (Galerie Martinet), включително Музика в градините на Тюйлери, Lola de Valence, Испански балет.
През тази година Наполеон III намира за прекалено строга оценката на журито и изисква създаването на “Салон на отхвърлените”. Там Мане показва Закуска на тревата.
С Бодлер посещава погребението на Дьолакроа. Омъжва се за Сузан Леенхоф в Холандия. Бодлер пише на Кадaр: “Но той има някакво извинение: изглежда, че съпругата му е много красива, много добродушна и много велик музикант. Толкова много добродетели в един човек, това е чудовищно, не мислиш ли?”

1864 г. – Позира за картината на Фантен-Латур Почит на Дьолакроа, която е изложена в Салона. Става свидетел на Битката при Шербур на два американски кораба, Кеарсаж и Алабама и прави картина по това “събитие-новина”.

1865 г. – Излага Олимпия и Войниците се подиграват на Исус на Салона. Олимпия е рисувана през 1863 г. Този портрет на куртизанка, гледаща директно към зрителя, се противопоставя на художествената традиция и вкус. Публиката е шокирана. Депресиран от реакцията на обществеността и критиката, Мане заминава за Испания. Оцелява по време на епидемията от холера.

1866 г. – Мане рисува Matador Saluting в традиционен испански стил. Салонът отхвърля Флейтист и Трагичният актьор. Мане среща Сезан и Моне, често посещава кафе Гербоа.

1867 г. – Не е поканен да участва на Световното изложение. Организира самостоятелна изложба с 50 картини заедно с Густав Курбе в специално изработен павилион, платен от майката на Мане, близо до Pont de l’Alma, точно пред Световното изложение. Император Максимилиан е екзекутиран в Мексико. Мане рисува първата версия на Екзекуцията на император Максимилиан.
Мане посещава погребението на Бодлер.

1868г. – Рисува портрет на Зола като благодарност за неговата положителна критика и го изпраща на Салона. Среща Берт Моризо и я съветва за картините й. Тя позира за Балкон. Мане и семейството му започват да прекарват празниците в Булон-сюр-Мер (Boulogne-sur-Mer), където рисува редица морски картини, отпътуващи фериботи и плажни сцени.

1869 г. – Екзекуцията на император Максимилиан е отказана от Салона, а литографията е забранена. Мане към Зола: “Мислех, че само публикация, а не отпечатък, може да бъде спрян, във всички случаи това е комплимент за работата ми”. В контраст Салонът приема Обяд в студиото. Берт Моризо пише на сестра си: “Бедният Мане е тъжен. Както обикновено, изложбата му не е много ценена от обществеността, той никога не престава да бъде изненадан от това…”.
Ева Гонзалес става негова ученичка и модел.
Прави литографски плакат, Cats ‘Rendezvous, за книгата на Шамфльори “Котките” (Les Chats).

1870 г. – Избухва Френско-Пруската война. Мане се присъединява към армията и изпраща семейството си в Пиринеите.

1871 г. – Парижката комуна е създадена през март. Мане е избран за член на комитета на художниците. Комуната е смазана през май. Мане се присъединява към семейството си.
Мане информира семейството си за края на Парижката обсада и описвайки жалкото състояние на града, пише: “Копнея да ви прегърна. В този момент разбрах, че бедният Базил е убит в Бон-ла-Роланд на 28 ноември.”

1872 г. – Дюран Рюел купува 24 картини от Мане и показва 4 в Обществото на френските художници в Лондон. Кафе Новел Атен, на площад Пигал, замества кафе Гербоа като място за среща на приятелите на Мане: Дега, Моне, Реноар, Писаро и др.
Със зет си Фернан Леенхоф посещава наскоро открития музей “Франс Халс” в Хаарлем и Рийксмузеум в Амстердам. Премества се на улица Сант Петербург 4, където прозорците му на първия етаж предлагат перспектива към изграждането на улица Моние.

1873 г. – Картината Le Bon Bock повлияна от Франс Халс има известен успех в Салона, където е показана заедно с Почивката (портрет на Берт Моризо).  Албер Волф отбелязва, че Мане е “разводнил бирата си”. Среща се с Маларме. Продава пет картини на Фауре (Faure), известния баритон.

1874 г. – Салонът приема Железопътната линия, но отказва Лястовиците. 
Маларме публикува статията си “Le Jury de Peinture pour 1874 et M. Manet” в La Renaissance artistique et litteraire. 
 Мане отказва да вземе участие в първата изложба на импресионистите, която се провежда в студиото на Надар на булевард Капуцин. Берт Моризо се омъжва за брата на Мане, Йожен Мане.
Мане прекарва лятото, като рисува заедно с Клод Моне в Аржентьой. Оттогава са и най-близките му до инпресионизма картини.

1875 г. – Мане илюстрира френския превод на Маларме на “Гарванът” на Едгар Алън По. В Салона показва истински манифест на импресионизма – Сена при Аржентьой. Пътува до Венеция заедно със съпругата си и Тисо (Tissot).

1876 г. – Илюстрира стихотворението на Маларме “L’Apres-midi d’un faune” с дърворезби. Отваря студиото си за обществеността, за да представи картини отказани от Салона. Сред многото посетители е Мари Лорен (Mery Laurent), неговата бъдеща муза и модел.

1877 г. – Той категорично подкрепя своите приятели импресионисти по време на третата им изложба, въпреки че все още отказва да участва, предпочитайки да се опита да “проникне” в официалния салон. Нана на Мане е представена на Салона.

1878 г. – Световното изложение се провежда в Париж. Мане избягва конкурса за прием, като показва публично работата си в собственото си студио Рисува Автопортрет с шапка.

1879 г. – 161/5000
Премества през април студиото си за последен път на улица Амстердам 77. Рисува малки натюрморти и картини с цветя, за да се забавлява, когато е нападнат от болестта си.

1880 г. – Певицата Емили Амбер, взима Екзекуцията на император Максимилиан в Съединените щати и я показва в Ню Йорк и Бонстън. В Салона Мане показва Портрет на  Антонин Пруст и При Латюи, Сливов ликьор и Ъгъл на кафе-шантан. Здравето на Мане се влошава.

1881 г. – Антонен Пруст е назначен за министър на изкуствата. Мане става носител на Ордена на почетния легион.

1882г. –  Показва “Барът на Фоли-Бержер”. Влошеното му здраве затруднява завършването на картината.

1883 г – Отново излага “Ъгъл на кафе-шантан”, този път в Лион, Salon des Beaux-Arts. На 20-и април левият му крак е ампутиран.
Мане Умира на 30-и април и е погребан на гробището Паси на 3-и май.
Според “Фигаро” на погребението присъстват – Антонин Пруст, Емил Зола, Филип Бърти, Алфред Стивънс, Теодор Дюре, Клод Моне, Едгар Дега и много други. Напускайки гробището Дега казва: “Той беше по-велик, отколкото си мислихме…”

1884 г. – Зола пише въведението в каталога на изложбата на Мене. Едмон Базир пише първата пълна биография на Мане.

1910 г. – Теодор Дюре публикува първия каталог на Мане, “Мане и френските импресионисти”.