“Фризовете с „Панатенеите“ на Фидий образуват процесия. Аз искам да изобразя съвременни хора, в техните обикновени занимания, движещи се като фигурите в тези фризове и да ги поставя на платното организирани от цветни хармонии.“
Жорж-Пиер Сьора
Изкуство, техника, стил, които никой досега не е виждал – тази идея все повече завладява художниците в последните години на 19-ти век. Ако до средата на века за качество в живописта се смята следването на традицията и повторението на класическите канони, то художниците на неоимпресионизма като Сьорa и Синяк, напълно се отдалечават от академичните конвенции и скъсват както с идеалите от античността така и с идеите на реализма и импресионизма.
За разлика от спонтанността и романтизма на импресионистите, Сьора и Синяк използват съвременните изследвания в областта на оптиката, за да създадат по научен начин симфония от цветове. През 1886 г. Феликс Фенеон казва: “Работата на Сьора създава впечатление за музикална симфония. Оценявайки пълния синтез на общия ефект, същевременно разбирате стойността на всеки отделен музикален елемент, като усещате различната сила на звука.”
ЖИВОТ В ДАТИ:
2 декември 1859 г. – Жорж-Пиер Сьора е роден в Париж на Rue de Bondy 60 (сега rue René Boulanger). Баща му Антоан Сьора, роден в областта Шампан, е бивш юридически служител, станал богат от спекулации с имущество. Майка му, Ернестин Февр е родена в Париж. Жорж има по-голям брат, Емил Августин, и по-голяма сестра Мари-Берт. Баща му живее в Le Raincy и посещава съпругата и децата си веднъж седмично на булевард De Magenta.
1869 -75 г. – През ученическите му години братът на майка му го запознава с изкуството.
1875 -77 г. – Посещава École Municipale de Sculpture et Dessin близо до дома на семейството си на булевард Magenta, при скулптура Жюстен Люкиян (Justin Lequien). Среща и става приятел с художника Едмон-Арман Жан.
1876 г. – Основава своите теоретични изследвания върху книгата на Шарл Блан “Histoire де peintres де toutes ле écoles”.
Друг източник за неговата теория на цветa e Мишел Йожен Шеврьол – “Принципите на хармонията и контраста на цветовете и тяхното приложениe в изкуството”, 1855 г.
1878 г. – Премества се в École des Beaux-Arts, където е в ателието на Анри Леман (Henri Lehmann), ученик на Енгър. Там изучава конвенционалните академични практики, като следва примери от античната скулптура. Проучва старите майстори в Лувъра.
1879 г. – Oфициалното му художествено образование приключва през ноември, когато напуска École des Beaux-Arts, за да служи една година в армията.
1881 г. – Чете книгата на Рууд (Ogden Nicholas Rood) „Съвременна хроматика, с приложения в изкуството и промишлеността” (публикувана през 1879 г., с немски и френски преводи, излезли съответно през 1880 и 1881 г.). Проучва техниката „флоштаж” на Дьолакроа.
1881 г. – Рисува в Понтобер в Бургундия заедно с приятеля си Едмонд Аман-Жан.
1883 г. – За пръв и последен път е представен на официалния Салон на изкуствата с рисунката Портрет на Едмон-Арман Жан.
1884 г. – Среща Пол Синяк и Анри-Едмон Крос.
1884 г. – Рисува Къпещи се в Аниер, първата му голяма картина, отхвърлена от Салона. Прави 14 скици и 10 подготвителни рисунки за тази картина.
На 29 юли е основан „Салонът на независимите художници“.
Oт 15 май до 15 юли, „Салонът на независимите художници“ показва повече от 5000 творби на повече от 400 художници. Сьора показва Къпещи се в Аниер.
Сьора става близък със Синяк.
Декември, 1884 г. – показва проучвания за Неделен следобед на Гранд Жад. През същата година Феликс Фенеон, тогава на 22, основава „Независимо Ревю” (Revue indépendante), за да подкрепи Неоимпресионистите.
През 1885 г. – Пол Синяк представя Камий Писаро на Сьора.
1885 г. – Сьора работи по Неделен следобед на Гранд Жад /Un dimanche d’été à l’île de la Grande Jatte (Chicago, Art Inst.). По време на проучването прави 34 живописни платна и 28 крокетонс / рисунки (croqueton).
1886 г. – Неделен следобед на Гранд Жад е показана на последната изложба на импресионистите в Париж, състояла се от 15 май до 15 юни.
Участва в изложбата – Маслени картини и пастел от импресионистите на Париж, през април и май в Ню Йорк, организирна от Пол Дюран-Руел.
1887 г. – Изложба в Брюксел по покана на “Двайсетте” Les XX, показва седем картини, включително Неделен следобед на Гранд Жад. По настояване на Синяк се формира групата на Неоимпресионистите. Излага в „Салонът на независимите художници“, Париж, от 26 март до 3 май. Сьора участва в изложба в Théâtre Libre, Париж, ноември 1887 – януари 1888 г. заедно със Синяк и Ван Гог.
1888 г. – Изложба в Revue indépendante, организирана от Феликс Фенеон.
1889 г. – Изложба в Брюксел, среща модела Мадлен Кноблох, тя се премества в студиото на Сьора на 7-ия етаж на булевард де Клиши 128-ата.
Участва в Салона на независимите, Париж, от 3 септември до 4 октомври.
16 февруари 1890 г. – Мадлен Кноблох ражда техния син, на име Пиер-Жорж. Прекарва лятото в Гравлин (Gravelines). Рисува Каналът в Гравлин, малкото пристанище Филип, както и осем маслени панела и няколко рисунки.
29 март, 1891 г. – Умира на 31 години. Последната му амбициозна работа, Циркът, остава незавършена.
1900 г. – 9 години след смъртта на Сьора, Пол Синяк организирa търг на Неделен следобед на Гранд Жад. Картината е продадена за 800 франка. Предложена е на Музея Метрополитън в Ню Йорк, но те отказват.
1924 г. – Фредерик Клеър Бартлет, Чикаго, купува Неделен следобед на Гранд Жад за 20 000 $.
1931 г. – Френски консорциум предла за Неделен следобед на Гранд Жад 300 000 $, но им е отказано.
