В тази картина Ел Греко (Доминикос Теотокопулос) рисува портрет на Толедо, градът, в който живее и работи през по-голямата част от живота си. Това е и един от малкото пейзaжи, създадени през 16-и век.
За да разберем колко нетипична е картината, трябва да отбележим няколко исторически обстоятелства.
Ел Греко работи в края на 16-и век във времето на Контрареформацията в Испания, време на силни религиозни вълнения. Това е период, през който Католическата църква в Испания претърпява огромни трансформации. Векът започва с испанската инквизиция, некатолиците са обект на преследване, мъчения и често биват убивани.
Личности като св. Тереза Авилска и св. Игнатий Лойола (и двамата от Испания) проповядват, че чрез молитва, човек може да бъде директно вдъхновен от Бога. И двамата имат чести видения, в които Бог им говори.
Религиозните доктрини, на базата на Съвета на Трент, поощряват реалистичното изобразяване на католическите светци с цел съпреживяване на събитията от светото писание. В същото време забраняват пейзажа като неподходящ обект за рисуване и градски пейзажи почти не съществуват през 16-и век. Въпреки че църквата е основният му покровител, Ел Греко пробива тази конвенция.
В този пейзаж градът заема малко място в центъра, над него доминира динамичното и бурно небе. Изглежда сякаш облаците са на път да се отворят и отприщят буря над града. Голямата църква в картината е поставена на правилното място в града, но Ел Греко е променил местата на други сгради, което доказва, че документалността не е била основна цел на художника. Вместо да покаже изглед на града от епохата, той представя усещането за града с неговите религиозни настроения и напрежение. Небето подсказва връзката между земното и небесното, силата на божествената воля и представата за връзката на човек с божественото. Градът изглежда е прякo зависим от милостта на Бог и в картината на Ел Греко това не е прощаващ Бог, а по-скоро един гневен Бог.
Картината може да се възприема като отражение на вътрешния конфликт на всяко човешко същество и на чувството, че житейският път е трудно и несигурно начинание.
Изглед от Толедо има много общо с Бурята на Джорджоне, в която виждаме проблясък на мълния, предвестник на очакваната буря, а жена и дете са седнали на преден план, незащитени от предстоящата стихия.
Тези картини ни напомнят, че светът извън нас е често недружелюбен и че всички ние сме обект на сили извън нашия контрол.
Вижте повече на страницата на Музей на изкуството „Метрополитън“, Ню Йорк.
