С акцент върху въображението и емоциите, романтизмът е отговор на разочарованието от ценностите на разума и реда на просвещението през 18-и век и терора на Френската революция от 1789 г.
Романтизът се заражда като литературно движение, но се превръща в доминираща културна тенденция в западния свят в края на 18-и и началото на 19-и век.
Като движение, романтизмът олицетворява критичните настроения към прогреса и рационалността – две основни тенденции, характеризиращи западното мислене от епохата на ренесанса до 18-ти век.
Изкуството, създадено в този период, дава преимущество на чувството и интуицията пред разума, споделяйки както убеждението, че съществуват важни източници на опит, пренебрегвани от рационалния ум, така и вяра в значението на индивида. Природата с неконтролируемата си сила, непредсказуемост и потенциал за катаклизми, предлага алтернатива на подредения свят на просвещението и привлича художниците на романтизма, които си припомнят естетиката на Сублимното от 18-и век.
ОСНОВНИ ЧЕРТИ:
– Възниква като реакция на идеите на рационализма, които доминират в епохата на просвещението;
– терминът идва от средновековната литературна форма „романс“ – романски език;
– стилът показва дистанциране от рационалното начало за сметка на емоционалното
;
– въображение, интуиция, индивидуалност;
– разработва идеята за сублимното.
ХУДОЖНИЦИ:
Франциско Гоя, Теодор Жерико, Антоан Жан Гро, Йожен Дьолакроа, Каспар Давид Фридрих, Уилиам Блейк, Уилям Търнър, Джон Констабъл, Юхан Дал, Филип Якоб Лютербург, Георг Фридрих Керстинг, Мартинус Рербю
СВЪРЗАНИ ПОНЯТИЯ:
Индустриализация, Сублимно, Живописно (Picturesque), Понятието гений, Романтичен национализъм, Дрезденски романтици, Ориентализъм
КРИТИЦИ И ИСТОРИЦИ НА ИЗКУСТВОТО:
Ан дьо Стал (Мадам дьо Стал), Фридрих Шлегел
ФИЛОСОФИ:
Александър Готлиб Баумгартен, Едмънд Бърк, Емануел Кант, Йохан Готфрид фон Хердер
