Терминът „реализъм“ е свързан с живописта от средата на 19-и век във Франция и особено с работата на Гюстав Курбе, Жан-Франсоа Миле, Жул Бретон, Камий Коро. Неговoто значениe през 19-и и 20-и век e сложнo и често противоречивo. Реализмът революционизира живописта, разширявайки концепциите за това, какво представлява изкуството. В ера, белязана от революции и социални промени, художниците-реалисти се бунтуват срещу идеалистичните образи, екзотичните теми на ориентализма и класическата форма на традиционното изкуство, като правят опит да създадат обективна представа за външния свят, базирана на безпристрастното, сурово наблюдение на съвременния живот. Реализмът е признат за първото модерно движение в изкуството, което отхвърля общоприетите му форми.
ОСНОВНИ ЧЕРТИ:
– Критиката на живописта на Grand manner и Академизма;
– отхвърляне на емоционалната драма и въображението на романтизма за сметка на безпристрастността и истината;
– опростена теория за възприятието, за разлика от романтичната концепция, която акцентира върху субективното виждане;
– противопоставяне на картините на идеите в полза на фокус върху нещата сами по себе си, без изкривяване или идеализиране;
– огледало на реалността, изкуство, независимо от всякакви традиции, тъй като в тях са вградени естетически „изкривявания“;
– реалистите също вярват, че чистото (наивно) възприятие е споделено от всички и следователно движението често се свързва с демокрацията, правата на индивида и анти-авторитаризма.
ХУДОЖНИЦИ:
Франция: Гюстав Курбе, Жан-Франсоа Миле, Жул Бретон, Камий Коро
Англия: Форд Мадокс Браун
Русия: Иля Репин, Исак Левитан,
Германия: Вилхелм Лайбл, Адолф Менцел
ИСТОРИЧЕСКИ СЪБИТИЯ:
Френска революция от 1848 г., Парижката комуна – 18 март до 28 май 1871 г.
Разрушаването на колоната на площад Вандом на – 12 април 1871 г.
