МАТИС. ЦВЕТЪТ ОСВОБОДЕН

ЗА ЛЕКЦИЯТА:

Анри Матис и Андре Дерен работят заедно през лятото на 1905 г. в малкия каталонски град Колиур, на френското крайбрежие, почти на границата с Испания. Времето, прекарано от тях в този сънлив пристанищен град, е основополагащо за раждането на модернизма в началото на 20-и век, а работата им e проблясък на жива, радостна светлина в развитието на авангардното изкуство. Спонтанното им, субективно виждане за природата, е изразено с едри четки и чисти цветове, взети директно от тубите. Цветът е освободен, ролята му вече не е да създаде илюзия за реалност, а да предложи съвсем ново преживяване за сетивата.

Когато по-късно същата година картините на Дерен и Матис са показани на Есенния салон в Париж, критикът Луи Воксел (Louis Vauxcelles) ги нарича в своето ревю за списанието Gil Blas “диви зверове” (les fauves). В началото на 20-и век изкуството все повече се превръща в сензация и провокация и названието “Фовизъм” съвпада с целите и идеите на първите авангардисти. През 1905 г. публиката и критиците вече са виждали цветовете и експресивните мазки на импресионистите, разлагането на цвета и теориите за допълващите се цветове на неоимпресионистите, както и деформацията на формата и пространството на пост-импресионистите. Фовистите правят още една крачка в посока към абстрактното изкуство, като се отдалечават от традиционното изобразяване на триизмерно пространство и търсят нови структури в картините си, съставени от все по-абстрактни и субективни цветове. До 1907 г. възроденият интерес към идеите на Пол Сезан за реда и структурата в природата води до това, че много от художниците от кръга на Матис отхвърлят буйния и емоционален фовизъм в полза на логиката на кубизма.

ЗА ЛЕКТОРА:
Лекцията води: Кристина Тужарова