През 18-и и 19-и век Франция е център на изключително силна живописна школа, която от средата на 19-и век ражда модерни стилове като реализъм, импресионизъм, дивизионизъм. Артистичната свобода и индивидуалност в края на века се превръщат в основна ценност и кулминират в началото на 20-и век в пълно освобождаване на живописта от традиционните й функции.
В периода 1900-1940 г. Париж става магнит за художници от цял свят и център на всички експерименти и нововъведения в изкуството. Тази пъстра бохемска общност на художници-емигранти, поети и музиканти е съсредоточена в кафенетата, салоните, ателиетата и галериите на Монпарнас. Парижката артистична среда на свобода и иновации дава живот на движения като фовизъм, кубизъм, орфизъм, дада, сюрреализъм.
Парижката школа не е единно художествено движение. Терминът се появява, за да опише този феномен, чийто край идва с началото на Втората световна война.
ХУДОЖНИЦИ СВЪРЗАНИ С ПАРИЖКА ШКОЛА:
Марк Шагал, Модиляни, Kонстантин Брънкуш, Мария Воробиева-Маревна, Диего Ривера, Сутин (Хаим Соломонович), Жул Паскин, Мария Василева, Мария Бланшар, Тамара де Лемпицка, Моисей Кислинг, Цугухару Фуджита, Кес ван Донген, Пабло Пикасо, Хуан Грис, Пит Мондриан
…
Тази статия предстои да бъде допълнена.
