Изкуство, техника, стил, които никой досега не е виждал – тази идея все повече завладява художниците в последните години на 19-и век. Ако до средата на века за качество в живописта се смята следването на традицията и повторението на класическите канони, то художниците на неоимпресионизма и постимпресионизма, като Сьора, Синяк, Сезан, Ван Гог, Гоген и Тулуз Лотрек, напълно се отдалечават от академичните конвенции и скъсват както с идеалите от античността, така и с идеите на реализма и импресионизма.
За разлика от спонтанността и романтизма на импресионистите, Сьора и Синяк използват съвременните изследвания в областта на оптиката, за да създадат по научен начин симфония от цветове. Феликс Фенеон казва през 1886 г.: “Работата на Сьора създава впечатление за музикална симфония. Оценявайки пълния синтез на общия ефект, същевременно разбирате стойността на всеки отделен музикален елемент, като усещате различната сила на звука.”
ОСНОВНИ ИДЕИ:
Дивизионизъм е метод за осигуряване на максимална яркост, цвят и хармония чрез:
– използването на всички цветове на спектъра и всички степени на тези цветове без смесване;
– разделяне на собствения цвят на обекта от цвета на светлината, отраженията и т.н.,
– равновесието на тези фактори и установяването на тези отношения в съответствие със законите на контраста;
– използване на теорията са едновременен контраст на цветовете.
– използването на техника на точки с размер, определен спрямо размера на картината.
ХУДОНИЦИ:
Франция: Жорж Сьора, Пол Синяк, Анри-Едмон Крос (Henri-Edmond Cross), Албер Дюбоа-Пийе (Albert Dubois-Pillet), Максимилен Лус (Maximilien Luce), Камий и Лусиен Писаро (Camille and Lucien Pissarro), Шарл Ангран (Charles Angrand), Иполит Птижан (Hippolyte Petitjean), Луи Айе (Louis Hayet), Лео Гусон (Léo Gausson)
Белгия: Тео ван Риселберг (Theo Van Rysselberghe), Анри ван де Велде (Henry Van de Velde), Жорж Лемон (Georges Lemmen), Алфред Уилям Финч (Alfred William Finch)
СВЪРЗАНИ ИМЕНА:
Йожен Шеврьол, Феликс Фенеон
