Основни понятия на историята на изкуството
Автор: Хайнрих Вьолфлин
Издателство: “Български художник”, първо издание, 1985 г.
Какви са основните различия между класическото и бароковото изкуство? Има ли модел, който е в основата на развитието на изкуството в различните култури и в различните епохи? Какво предизвиква напълно различните реакции по отношение на една и съща картина или на един и същ художник?
В този класически трактат, публикуван първоначално в Германия през 1915 г., професор Вьолфлин предоставя обективен набор от критерии, за да отговори на тези въпроси, изследвайки фактори като стил, качество и начин на представяне по отношение на пет противоположни динамизми (линеен срещу живописен, равнинен срещу дълбочинен, затворена срещу отворена форма, повторение срещу единство и яснота срещу неяснота) в 150 илюстрации от творчеството на Ботичели, ван Клеве, Дюрер, Холбайн, Брьогел, Дирк Баутс, Халс, Рембранд, Веласкес, Тициан, Вермеер и други основни автори илюстрират текста.
С преводи на двадесет и четири езика, произведението на Вьолфлин е може би една от най-превежданите книги за историята на изкуството. Книгата не засяга културни, социални или исторически фактори. Тя е основополагащ текст на формалистичната история на изкуството.
Ако нямате сериозен интерес към историята на изкуството, може да намерите този текст за сух и неразбираем. Ако се интересувате от историята на изкуството, книгата може да ви даде нов начин на мислене за изкуството.