„Щастлив е този, който може да види красотата в обичайните неща, там, където, другите не виждат нищо!“
Камий Писаро (10 юли 1830 г. – 13 ноември 1903 г.)
Нашата най-ярка представа за художниците импресионисти е извън ателието. Те са с широки шапки, засенчващи очите. Работят с леки стативи в сенките покрай брега на реката, с бързи мазки на четката рисуват отблясъците във водата, краткотрайните ефекти на постоянно променящата се светлина и атмосферата на пейзажа.
Рисуването под открито небе, или така наречената пленерна живопис, не е нововъведение, направено от импресионистите. То има традиции още от края на 18-ти век, когато се смята за фундаментален подход при изучаването на природата и пейзажа.
„Барбизонците“ също рисуват под открито небе, но имат романтичен поглед към природата, съвсем различен от модерния поглед на следващото поколение художници-импресионисти.
Автори като Писаро – майстори на пейзажната живопис, създават изцяло нов образен език и проправят път към субективната интерпретация на реалността на следващите поколения художници.
ЖИВОТ В ДАТИ:
1830 г. – Жакоб Камий Писаро е роден на остров Свети Тома в Шарлот Амали, Датска Западна Индия (от 1917 г. Американски Вирджински острови) – колония в Датската колониална империя. Родителите му са Абраам Габриел Писаро, португалски сефарадски евреин и Рашел Мансано-Помие от Доминиканската република.
1842 г. – На 12-годишна възраст, отива в интернат в Паси, близо до Париж. Учи в лицея „Савари“.
1847 г. – Писаро се връща на остров Св. Тома.
1849 г. – Запознава се с датския художник Фриц Мелби.
Между 1852 и 1854 г. – Пътуват заедно с Фриц Мелби във Венецуела и създават студио в Каракас. Още през годините на Св. Тома и във Венецуела, Писаро е привлечен от анархизма.
1854 г. – Завръща се за кратко на остров Св. Тома.
1855 г. – Пристига в Париж в началото на октомври. Тук има възможност да разгледа близо пет хиляди платна на Световното изложение, сред тях творби на Йожен Дьолакроа, Камий Коро, Жан Огюст Доминик Енгър.
През 1855 г. по време на Световното изложение, Курбе организира самостоятелен павиьон извън изложението, наречен „Реализмът“.
1857 г. – Родителите му се установяват в Париж и Камий заживява в техния дом.
1859 г. – Жюли Вали постъпва като прислужница на майка му в къщата.
От около 1860 г. Писаро има връзка с нея. През 1871 г. сключват брак. От осемте им деца едно почива при раждането и една от дъщерите им умира на 9 години. Всички оцелели деца рисуват. Лусиен, най-големия син, става последовател на Уилям Морис.
1856 г. – Писаро взима частни уроци в Ecole des Beaux-Arts.
1859 г. – Посещава Académie Suisse, където се запознава със Сезан, Моне и Арман Гийомен. За пръв път негова картина е приета в официалния салон на изкуствата.
1860 г. – Писаро започва да се разграничава от учителя си Камий Коро и създава собствен стил.
1861 г. – Регистрира се като копист в Лувъра.
1863 г. – Журито на Салона отхвърля неговите творби. Участва в Салона на отхвърлените.
Коро понякога се счита за най-важното ранно влияние върху Писаро. Писаро се подписва като ученик на Коро в каталозите от 1864 и 1865 г. на Парижкия салон.
1866 и 1868 г. – Съответно по две картини са допуснати в официалния Салон.
Всички картини са в голям мащаб и са предназначени за изложба в салона. Емил Зола ги хвали в прегледите на. Успехът на Писаро в салона обаче е прекъснат и той се свързва по-тясното с художниците, от Académie Suisse, които, следвайки Мане, се стремят да бъдат независими от официалното изкуство.
Приет в салона почти всяка година до 1870 г.
Между 1866 и 1868 г. рисува със Сезан в Понтоаз.
“В Понтоаз, Сезан е повлиян от мен и аз от него. Това, което е поразително, е близостта между някои пейзажи, които рисува в Понтоаз и моите. Ние бяхме неразделни! Но едно е сигурно: всеки от нас има единственото, което е от значение: неговото чувство. Това е лесно да се види …” Писаро
1869 и 1870 г. – Писаро работи с Клод Моне и Реноар. В следващите години в дома на Писаро отсядат Сезан, Гоген и Ван Гог.
Писаро е ранен почитател на Винсент ван Гог.
1869 г. – Премества се в Лувесиен.
1870-те години – Писаро съзнателно имитира Миле в изследването на селските теми около Понтоаз.
1870 г. – Френско-пруската война принуждава Писаро да напусне дома си в Лувесиен през септември 1870 г. Заминава за Лондон, където се среща с Моне и Сисле и е представен на търговеца на картини Пол Дюран-Рюел. Той купува две от неговите „лондонски“ маслени картини. Дюран-Рюел впоследствие става най-важният търговец на изкуството на импресионистите.
1871 г. – Завръща се през юни в Лувесиен, за да установи, че къщата заедно с много от ранните му живописни картини са унищожени от пруски войници.
1872 г. – Премества се в Понтоаз до 1882 г.
1873 г. – Наема студио в Париж на Rue de Trois Freres.
1974 г. – Участва на първата изложба на импресионистите в студиото на Надар с картините Hoar Frost, the Old Road to Ennery, Pontoise.
1872 – 77 г. – От най-голямо значение в този момент е приятелството на Писаро с Сезан; те често работят заедно, понякога рисуват същите теми и често преразглеждат мотиви, рисувани от Писаро в края на 60-те. В търсене на ново усещане за пространство, те започват да регулират мазките на четката и да ограничават цветовия обхват на своите палитри.
1879 г. – Повлиява на Пoл Гоген, който започва да рисува с Писаро и остава в тясна връзка с него до 1883-1884 г.
1879 г. – Пол Гоген участва на изложбата на импресионистите.
В края на 70-те години – Писаро стигна до стилистична криза.
1884 г. – Премества се в Ерани.
1885 г. – Среща Синяк и Сьора а през следващите години започва да работи в стила на поинтилизма въведен от неоимпресионистите.
1886 г. – Последна изложба на импресионистите. Писаро участва на всички осем изложби от 1974 г. до 1886 г.
1890-те – През последното десетилетие от живота си, Писаро се завръща към по-чист импресионистичен стил. Изборът на темите на в по-късната му работа може да отразява политическите му идеи, които стават по-радикални към края на живота му. Той продължава да е ангажиран поддръжник на анархизма.
Писаро отново посещава Англия и рисува десет сцени в централен Лондон. Той се завръща отново през 1892 г., рисувайки в Kew Gardens и Kew Green.
Mарт, 1893 г. – Галерия Дюран-Рюел организира голяма изложба от 46 творби на Писаро, заедно с 55 други от Антонио де ла Гандара, но докато критиците приветстват Гандара, оценката им за изкуството на Писаро не е така ентусиазирана.
13 ноември 1903 г. – Писарро умира в Париж и е погребан в гробището Пер Лашез, Париж. Основни колекции на картини на Писарро има Музея д’Орсе, Париж, и музея Ашмолеан, Оксфорд.
През целия си живот Камий Писаро продава няколко от своите маслени картини. До 2005 г. обаче някои от произведенията му се продават в диапазона от 2 до 4 милиона щатски долара.
