Морис Вламенк пише в спомените си: „Цялото това човешко сборище, в което с малки изключения бяха представени всички народи по света, представляваше странно, чудновато зрелище. Всеки, като че ли бе специално подбран, като неповторим екземпляр от своята страна.
Едни – бръснати, други – брадати, трети – с големи черни очила, с дълги коси или с лъснати плешиви глави. Кройката, цветът, формата на дрехите допълваха странността на тази картина, напомняща едновремено мюзикхол и филм на Чарли Чаплин.”
Вероятно така са изглеждали посетителите на легендарните парижки заведениея „Ла купол“ и „Дом“ през 20-е и 30-е години на 20-и век.
Художниците от България не правят изключение в тази пъстра група. Почти всеки изявен български автор от края на 19-и до средата на 20-и век е учил, специализирал или посетил този град, център на радикални промени и иновации в изкуството.
Художници от България живяли, учили или специализирали в Париж:
Жул Паскин, Жорж Папазов, Цено Тодоров, Султана Суроджон, Андрей Николов, Никола Танев и т.н.
