Тази прословута картина на Ян ван Ейк през годините получава различни наименования – “Сватбата на Арнолфини”, “Арнолфини и неговата съпруга”, “Двоен портрет на Арнолфини”. Освен тези различни наименования, картината има и множество интерпретации. Всеки изкуствовед дава ново тълкувание на картината и смисъл на двете фигури.
Сватба или годеж е това, или портрет, нарисуван след смъртта на съпругата, или може би гаранция за сенчеста финансова сделка? Идентичността на изобразената двойка е все още обект на научни дискусии, но независимо от разликите в интерпретациите, всички те са съсредоточени върху брака, плодородието и раждането. Този фокус е подкрепен от многобройните символи и асоциации в картината.
Портретът изобразява изискана двойка на фона на светски интериор, но картината не дава индикация за самоличността на двойката. Информацията, с която разполагаме, идва едва един век след създаването на потрета, когато първите проучвания предполагат, че това е портрет на Джовани ди Николао Арнолфини, богат Италиански търговец от Лука, който има офис в Брюж (в днешна Белгия). Брюж по това време е може би най-важния търговски център в прочутото Бургундското Херцогство. За фигурата на жената се предполага, че е на неговата съпруга Джована Ченами, дъщеря на Италиански банкер.
Церемониалното полагане на едната ръка върху другата, в съчетание с тържествено вдигнатата дясна ръка на мъжа, дава усещането, че сме свидетели на някакъв вид залог или клетва. Портретът е символ на политически съюз на две властни италиански семейства, живеещи в Северна Европа. Надеждата на този съюз е да създаде наследник, който да продължи бизнеса и да осъществи евентуалните политически амбиции на Арнолфини.
Въпреки сезона, който виждаме от плодовете на черешите на дървото пред прозореца и двамата са богато облечени със зимни дрехи – кожа, коприна, вълна, лен, злато – скъпи материали, които правят Брюж център на търговска империя и показват финансовото благосъстояние на търговеца.
Ван Ейк поставя двойката в обстановка, която описва материални постижения и стремежи на моделите, но със сигурност важен аспект при разглеждането на тази картина е символичното значение на обектите.
Нека разгледаме стаята, в която се намират двете фигури.
Зад двойката завесите на брачното легло са отворени. Това, че сцената се извършва в стая със спалня, не е случайно. Брачно легло е свещено и осъществяването на брачната връзка е от изключително значение. Червените завеси може би намекват за физическия акт на любов между съпрузите.
Арнолфини е застанал до прозореца. Това символизира ролята му на работещ с външния свят човек. Докато жената стои до леглото, което е символ на ролята й в дома.
Дървените пантофи могат да бъдат свързани с цитата от старозаветната книга Изход: „изуй обущата от нозете си…“, който показва свещената същност на събитието, случващо се в стаята.
Смята се, че през 17-и век, художниците често показват събутите пантофи като доказателство за наличие на сексуално желание.
Кучето, както се вижда в толкова много гробници на дами, се приема като символ на семейната вярност. Изборът на рядка, декоративна порода куче в тази картина може да е още една възможност да се покаже богатството на фамилията.
Кристалните мъниста са добре известен символ на чистотата на Девата. Перлената молитвена броеница, висяща до огледалото, е типичен брачен подарък и напомня за благочестието на двойката.
Портокалите на перваза на прозореца вероятно означават богатство. В Брюж портокалите са рядък деликатес, внесени от далечния юг, вероятен предмет на търговията на Арнолфини. Възможно е и да напомнят за състоянието на невинност преди грехопадението, както и да се отнасят към плодородието.
Обществото на 15-и век има високи очаквания към омъжените жени да зачеват, за предпочитане през първата брачна нощ. Поради акцента, който се поставя върху значението на раждането на деца и създаването на семейство, жените често се заобиколят с амулети и символи на плодородието, като се надяват на успешна бременност. Въпреки това се предполага, че Джована Ченами не е бременна, а по-скоро дрехата й следва тогавашната мода. Роклята й има удивителни размери – реплика, изработена през 1997 г. от студенти от академията по изкуствата в Уимбълдън изисква 35 метра плат. Зеленият цвят на рокля на жената символизира надеждата, вероятно надеждата да стане майка.
Малка статуя на чудовище и фигура на Св. Маргарита от Антиохия е гравирана върху облегалката на стола до леглото. Легендата разказва, че докато е в затвора заради религията си, Св. Маргарита е измъчвана от дявола във формата на дракон. Поради тази причина нейният атрибут е чудовище. Св. Маргарита е покровителка на раждането и закрилница на родилките. Висящата метла може да е символ на грижите за дома.
Единствената горяща свещ на богато украсения полилей може да се тълкува различно, но се смята, че показва присъствието на Бог. Присъствието на Бога, изглежда е изобразено два пъти. То се символизира и от огледалото, където зрителите виждат цялата стая отразена. Малките медальони, изобразени в рамката, показват миниатюрни сцени от Страстите Христови.
Кой точно е свидетел на този ритуал? В изпъкналото огледало на заден план виждаме две малки фигури, доловими само с лупа, вероятно хората, към които мъжът жестикулира, стоящи в позицията на художника, който наблюдава сцената. Предполага се, че един от тях е самият ван Ейк, вдигнал ръка за поздрав към зрителите.
Директно над огледалото виждаме надпис на стената – датата 1434 и думите „Ян ван Ейк е тук“, един начин на изразяване, който е също вид потвърждение за присъствието му като свидетел, както и подпис на художника.
Стремежът на артиста да каже на потомство „Аз бях тук“ минава през изкуството на Джаксън Полък, който твърди, че е скрил гигантски подпис в една от най-известните му абстрактни картини, обратно до Ян ван Ейк, основоположникът на маслената живопис.
Необичайната форма на подписа „Ян Ван Ейк беше тук”, вместо обичайното „Ян Ван Ейк направи това“, е един от многото неясни елементи в картината.
Общото и най-срещано мнение е, че целта на картината е била да се запише и освети този брак.
Въпреки оставащите въпроси за точната цел на портрета на Джовани Арнолфини и неговата съпруга, картината предоставя на зрителите днес свидетелство за изключителното вникване в детайлите и забележително умение за пресъздаване на действителността, както на ван Ейк, така и на неговите съвременници, фламандски живописци от 15-и век.
