„Ние вярвамe в Новото изкуство“, пишат още през 1884 г. членовете на прогресивната група „Двайсетте“, основана в Белгия, в своето периодично издание „Модерно изкуство”. По-късно, през 1895 г., Зигфрид Бинг открива галерия в Париж, която нарича „Maison de l’Art Nouveau“ и така дава името на стила, който подобно на “Прерафаелитите” и “Движението за изкуства и занаяти” във Великобритания отхвърля академичната традиция, основаваща се на класически и ренесансови примери. Стилът се характеризира със сливащи се, асиметрични линии, базирани на неправилни, органични форми. Художници и архитекти, представители на „Ар нуво“, вярват в единството на всички изкуства и занаяти и прилагат стила в архитектурата, декоративните изкуства и живописта.
Шотланидия – Стил Глазгоу
Франция и Белгия – Ар Нуво
Германия – Югендштил
Австрия – Сецесион
Испания (Барселона) – Каталонски модернизъм
Италия – Либерти
Русия – Модерн
България – Ар Нуво
ХУДОЖНИЦИ:
Алфонс Муха, Густав Климт, Толуз Лотрек
АРХИТЕКТИ:
Антони Гауди, Чарлс Рение Макинтош, Виктор Орта, Ектор Гимар, Анри ван де Велде, Йозеф Олбрих, Йозеф Хофман, Коломан Мозер, Ото Вагнер
СВЪРЗАНИ ПОНЯТИЯ:
Gesamtkunstwerk
