Историята на Рим се дели на два главни периода: републикански (II-I в. пр. Хр.) и императорски ( I в. пр. Хр. – V в. сл. Хр.). За начало на римското изкуство и архитектура се счита падането на последния римски владетел от етруски произход и създаването на Римската република около 509 г. пр. Хр.

Изкуството на Римската империя е еклектично, като се развива под влияние на древногръцкото изкуство и същевременно заимствания от местните художествени традиции на многото покорени племена и народи.
Различните римски стилове се свързват с различни епохи, известни императори и династии, селища с прочути паметници на културата (например Помпей), както и с провинциите на Римската империя.

Помпей

След 330 г. сл. Хр., годината, в която император Константин Велики премества столицата в Константинопол, се говори за византийско изкуство или древнохристиянско изкуство.

Carlo Bossoli, L’Arco di Augusto a Susa, Italia

Наред с етруските архитектурни паметници, върху развитието на римската архитектура голямо влияние оказва възприемането на гръцките архитектурни ордери (стилове). Римляните не копират, а творчески преработват елинистическите форми, като ги приспособяват към новото, специфично римско съдържание на сградите. Подобрената строителна техника и широкото прилагане на свода и арката допринасят още повече за оформяне на чисто римския облик на сградите и инженерните съоражения.

 

Тоскански ордер (стил)

Тосканският ордер произлиза от етруската преработка на гръцкия дорийски ред. Колоната има база, тяло и капител. Тялото на колоната е стройно и в повечето случаи гладко – без канелюри. Капителът се състои от ехин с профил четвърт окръжност и квадратен абак.
Наред с колоните в Рим често се срещат и правоъгълни пиластри, изпълнени като колони.

Римски дорийски ордер

Doric columns in tufa (with some traces of stucco) lining the south side of the Forum of Pompeii. RBU photo 2008.

Римският дорийски ред не се различава съществено от гръцкия. Колоните му са без база, а понякога с тосканска база. Тялото на колоната е стройно, понякога канелирано, понякога гладко или гладко в долната си третина и канелирано в горните две третини. Антаблеманът е подобен на гръцкия. Крайните триглифи на фриза не почват от ъгъла, а са в оста на ъгловите колони. По този начин ъгълът се заема от половин метопа. Метопите са гладки или украсени с релефни орнаменти – розети, волски черепи, медальони, оръжия и др.

Римски йонийски ордер

Разликатамежду римския и гръцкия йонийски ред е много малка. Базата на колоната е стъпила върху квадратна плоча – плинта. Капителът се различава от гръцкия йонийски капител по височината си и по разработката на волутите. Новост при римския йонийски ред е т.нар. диагонален капител с волути в четирите ъгъла, подобни на волутите при ъгловия капител. Това приближава римския йонийски ордер до коринстския ордер. Римският йонийски антаблеман е по – декоративен от гръцкия, но детайлите му са много по – груби.

Римски композитен ордер

Римският композитен ордер включва йонийски и коринтски елементи. Капителът е съставен от акантови листа и втора волута, поставена под първата волута.

Римляните използват различни ордери в една и съща сграда, като степенуват дорийски в долния етаж, в следващия йонийски, в третия коринтски. Римляните групират колоните по две и три, поставят пиедестали, правят атика над ордера и там поставят бази със скулптури.

Продължавайки традициите на древногръцката архитектура в Древен Рим, римската архитектура въвежда нови форми и техники, като характерните полукръгли арки, утвърждавайки се като един от двата самостоятелни стила на класическата архитектура. Римската архитектура е в основата на по-късните романска и византийска архитектура.