Развитието на Древногръцката архитектура започва през 9 в. пр. Хр., като най-ранните запазени каменни структури датират от 7 в. пр. Хр., и се обобщава основно в два емблематични паметника – храмове и театри.

Древногръцкият театър се заражда в архаичния период от празниците, посветени на бог Дионис и достига своя aпогей в Атина през 5 в. пр. Хр. Театрите се строят върху хълмове, като се използва естественият наклон. Театърът се превръща в място за поетически състезания и драматически представления. Сградата е изградена от три основни части: места за сядане (театрон), кръгла площадка за хора (орхестра), и сцена (скена).