Развитието на Древногръцката архитектура започва през 9 в. пр. Хр., като най-ранните запазени каменни структури датират от 7 в. пр. Хр., и се обобщава основно в два емблематични паметника – храмове и театри.
Древногръцкият театър се заражда през Архаичния период и достига своя aпогей в Атина през 5 в. пр. Хр.
Малко се знае за произхода на гръцката трагедия преди Есхил (ок. 525-ок. 455 г. пр. н. е.), най-иновативният от гръцките драматурзи. Най-ранното му оцеляло произведение е „Персите“, написано през 472 г. пр.н.е.
Корените на гръцката трагедия най-вероятно са в атинския пролетен празник на Дионисйи Елевтериос, който включва шествия, жертвоприношения в театъра, паради и състезания между трагици.
Празникът на градa „Дионисийте“ започна с ритуално шествие на дървена фигура на Дионисий, наречена кзоанон, пренесена по улиците на града до храма на бога. Междувременно трупа от актьори възпроизвежда легендарното пристигане на Дионисий в Атина. В храма на Дионисйи, участниците във фестивала правят ритуални жертвоприношения и пеят химни и дитирамби посветени на бога.
В района на храма бик е воден от друга ритуална процесия, за да бъде принесен в жертва на бога. След това кзоанона на Дионисий е пренесен обратно в театъра на Дионис в шествие с факли в града.
Това шествие е официалното начало на Дионисиите – празниците на бога на виното, театъра, превъплъщенията, екстаза и лудостта.
През вековете театърът е място за поетически състезания и драматически представления. Там гърците гледат пиесите първо на Есхил, Софокъл, Еврипид и Аристофан, както и на Менандър и по-късните драматурзи.
Почти всеки известен гръцки град има театър на открито. Театрите се строят върху хълмове, като се използва естественият наклон. Седалките са подредени на нива с прекрасна гледка към околния пейзаж.
Сградата на театъра е изградена от три основни части: места за сядане (театрон), кръгла площадка за хора (орхестра), и сцена (скена). Tеатрите в древността са били често преустройвани, така че оцелелите останки не ни дават ясна представа за естеството на театралното пространство, с което са разполагали класическите драматурзи през шести и пети век пр. Хр.
