-Строителството и архитектурата предшестват историята.
Още от предисторически времена сградата отговаря на основните нужди на човека: да го предпази от студ и слънце, да постави стени срещу хищниците, да му позволи да се засели на място, където да обработва земята или да търгува.
Изкуството на Древна Гърция е тясно свързано с историята, но също така е и дълбоко хуманистично изкуство. Идеалите за човешката красота и пропорции са основен обект на класическото изкуство. Тези идеали по-късно са възприети в Италия през Ренесанса и отново през 18-и и 19-и век от неокласическите тенденции в цяла Европа. Внушението за морална добродетелност и стабилност, които се свързват с класическото изкуство, го правят привлекателно за новосъздадените империи и диктатури през 19-и век и 20-и век, които се опитват да намерят естетически израз на идеите си.

Развитието на Древногръцката архитектура започва през 9 в. пр. Хр., като най-ранните запазени каменни структури датират от 7 в. пр. Хр., и се обобщава основно в два емблематични паметника – храмове и театри.

Храмът е домът на боговете, буквално преведен от гръцката дума за жилище – наос. Независимо от голямото разнообразие, храмът е най-разпознаваемата постройка в древногръцката архитектура. Храмът съдържа статуята на божеството, като материализира култа към него чрез поклонничество и жертвоприношения.

Партенонът, Иктин и Каликрат, 447 – 438 г. пр. Хр.

До нас не са достигнали писмени документи, свързани с Древногръцката архитектура, освен De Architectura на римския архитект Витрувий, посветена на император Август. В нея той пише: „Гръцката Архитектурата цели реда, подредбата и евритмията”.
Евритмия (гр. от eû – добре и rhytmós – равномерно движение) според Витрувий означава хармонични пропорции на сградата или ансамбъла, както и равномерно разположение на елементите в композицията.

Архитектурен ордер и храмова схема

В храмовото строителство гърците развиват два фундаментални принципа – храмовата схема и архитектурния ордер.

Ордерът е конструктивната система за организиране на архитектурните елементи и носител на стила. Според него се определят пропорциите, профилите и декорацията.
През класическата епоха в гръцката архитектура властват три основни ордера за изграждане на сградите: дорийски, йонийски и коринтски, като те се разпознават най-лесно по вида на използваните колони.

Дорийски ордер (стил)

Името си дорийският ордер получава от дорийските племена, част от които са спартанците, известни със суровия си начин на живот. Наистина в строгата архитектура на дорийската сграда няма нищо излишно.
Витрувий пише в своята De Architectura „Дорийският ордер е заимствал от човешкото тяло своето благородство и простота”.
Пропорциите са взети от човешкото тяло – съотношението между височината на тялото и дължината на краката е приложено в дорийския стил.
Този ордер е най-разпространен и се налага в континентална Гърция и Западна Велика Гърция.

Към 600 г. пр. Хр. гърците започват да строят тези прости храмови сгради от дърво. По-късно дървените греди се превръщат в колони, които носят тежките каменни греди – архитрави, а цялата част, която лежи върху колоните, се нарича антаблеман, най-сложният от тези елементи.
Платформата, колоните и антаблемана са трите основни части в тази архитектура.

Тези елементи пресъздават елементите на по-ранните дървени постройки с техните редуващи се триглифи и метопи, първо декорирани с полихромни плочи от теракота, а след това с барелефи.
Под триглифите се намират корнизите, изпъкнала част, предназначена да отдалечи стичащия се дъжд от покрива.

Триглифът не е само наследство от дървените храмове. Той се използва също и като отмерителен модул, което обяснява и как за 9 години е бил построен Партенонът.
Всички размери на Партенона са пропорционални: ширина = 36 триглифи;
дължина = 80 триглифи; височина на колона = 16 триглифи; интервал между 2 колони = 5 триглифи. Размера на триглифа е с размера на едно стъпало.

Древногръцка архитектура, Партенона, антаблеман, снимка от Ken Russell Salvador
Партенонът, антаблеман, снимка от Ken Russell Salvador

Двускатовият покрив се поддържа от дървена рамка; тя образува над всяка фасада триъгълен отвор, фронтон, обикновено затворен от вертикална плоча, тимпана. Този тимпан е понякога изрисуван, понякога украсен със скулптури. Трите ъгъла на фронтона са подчертани от декоративни елементи (акротери), понякога антропоморфни, от теракота, камък или метал.

Как да разпознаем дорийския стил:
Колоните са грижливо оформени, като леко се разширяват в средата, така че изглеждат почти еластични под тежестта на антаблемана. Украсени са с 20 широки и плитки канелюри.
Те стъпват непосредствено върху стилобатите на храма без основа.
Капителът, елементът, овенчаващ най-горната част на колоната, е семпъл и включва малка изпъкнала част – ехин, върху която стъпва правоъгълна част – абак.

Храмът на Посейдон на нос Сунион
Храмът, построен около 444-440 пр. Хр. е разположен в близост до морето и е изложен на лошото време. Колоните не съдържат 20, а 16 канелюри, във връзка с тези трудни метеорологични условия.

Древногръцка архитектура, Храмът на Посейдон на нос Сунион Храмът, построен около 444-440 пр. Хр
Храмът на Посейдон на нос Сунион, построен около 444-440 пр. Хр

Йонийски ордер (стил)

Според Витрувий, „Йонийският стил заема деликатността, грацията и орнаментите си от тялото на жената (храм на Диана)”. Спираловидните основи представляват обувките, капителът, украсен с волути, представлява косите, канелюрите по колоната имитират гънките на дрехите.
Появява се в края на 7-ми век на западния бряг на Мала Азия, в Йония. Повлиян е от архитектурата на речните цивилизации, които процъфтяват в Месопотамия, между реките Тигър и Ефрат.
Сравнен с дорийския, йонийският ордер е по-богат на детайли, по-лек, по-изящен, по-пластичен и с по-малко геометрични форми.

Колоната е основният конструктивен елемент в този ордер и винаги се състои от три части. Йонийската колона има много стройно тяло, вече с база, която усилва впечатлението за устойчивост. Базата се състои от един или няколко диска с диаметър по-голям от диаметъра на колоната. Тялото на йонийската колона е винаги прорязано от канелюри. За разлика от дорийския ордер, те са значително по-дълбоки и почти полукръгли в разрез.

Йонийският капител е най-характерният и най-оригинален елемент на йонийския стил. При него се появява специфичен спираловиден елемент – волута.
Волутата „узрява” през различните епохи.
Вариантите на йонийския капител търпят промени във вида и разположението на волутите, диаметъра на спиралата и други детайли.

При този ордер за пръв път се появява пиедесталът като самостоятелна подпора на колоната, но се отнася само за колоните на челната фасада.

Как да разпознаем йонийския стил:
Йонийската колоната стъпва върху база и е прорязана от дълбоки, полукръгли канелюри обикновено 24 на брой.
Височината на колоната е осем-девет пъти колкото диаметъра й.
Капителят е увенчан от спираловидни волути.
Сградата е с големи размери на вратите и прозорците.

Храмът на Артемида в Ефес
Построен около 395 – 350 пр. Хр. една от най-известните сгради на времето си. Той е посветен на местната форма на богинята Артемида, богиня не на лова, а на плодородието. Бил е напълно възстановен три пъти и в последната му форма е едно от Седемте чудеса на древния свят. През 401 пр. Хр. е бил разрушен. Днес, само основи и фрагменти от последния храм могат да бъдат видяни на мястото.

Храмът на Артемида в Ефес, построен около 395 – 350 пр. Хр.
Храмът на Артемида в Ефес, построен около 395 – 350 пр. Хр.

Коринтски ордер (стил)

Коринтският стил получава името си от гръцкия град Коринт. Той може да се разглежда като прераждане на йонийския стил.
В сравнение с дорийския и йонийския стил, коринтският не e толкова масово разпространен. Причината e, че той се отличава със своеобразна специфичност и богата орнаментика и детайлност. Информацията за този стил също е сравнително оскъдна.

Коринтската колона прилича на йонийската, но често е по-тънка. Характерно за нея е стесняване към върха. Канелюрите, прорязани в колоната, са 24 и понякога също са украсени.
Капителят е богато орнаментиран с акантови листа. Волутите от йонийския ордер са все още там, но в значително умален размер. Коринтският стил се откроява като пищен и удобен за комбиниране с други стилове.

Как да разпознаем коринтския стил:
Капителят е богато украсен с волути и акантови листа.
Обикновено диаметърът на колоната се нанася десет пъти във височината.
Канелюрите, прорязани в колоната, са 24 и понякога също са украсени.

Храмът на Зевс в Атина
Работата по храма е продължила цели 7 века, започнат по времето на атински тиранин през 5 в. пр. Хр. Малко след започването на строежа, работата по него била спряна поради промените в управлението на държавата. Завършен е по време на управлението на римския император Адриан през 2 в.сл.Хр. След установяването на демокрацията, храмът бил считан за символ на тиранията и бил изоставен. Оцелели са само 15 от 104 коринтски колони.

Храмът на Зевс в Атина
Храмът на Зевс в Атина

Римски вариации

Римляните ще “подобрят” гръцките стилове, за да създадат все по-сложни композитни стилове.
Тоскански ордер (стил)
Премахвайки канелюрите, от дорийския стил, те създават тосканския стил, той има по-изразена база и капител. Създаден още от етруските, той е смятан от римляните за “италиански специалитет”.
Композитен ордер (стил)
Коринтският стил става композитен стил, един вид смес между йонийската и коринтската колона, с ясно изразени волути и акантови листа. Този ордер се асоциира изключително с Рим.