-Строителството и архитектурата предшестват историята.
Още от предисторически времена сградата отговаря на основните нужди на човека: да го предпази от студ и слънце, да постави стени срещу хищниците, да му позволи да се засели на място, където да обработва земята или да търгува.
Изкуството на Древна Гърция е тясно свързано с историята, но също така е и дълбоко хуманистично изкуство. Идеалите за човешката красота и пропорции са основен обект на класическото изкуство. Тези идеали по-късно са възприети в Италия през Ренесанса и отново през 18-и и 19-и век от неокласическите тенденции в цяла Европа. Внушението за морална добродетелност и стабилност, които се свързват с класическото изкуство, го правят привлекателно за новосъздадените империи и диктатури през 19-и век и 20-и век, които се опитват да намерят естетически израз на идеите си.
Развитието на Древногръцката архитектура започва през 9 в. пр. Хр., като най-ранните запазени каменни структури датират от 7 в. пр. Хр., и се обобщава основно в два емблематични паметника – храмове и театри.
Храмът е домът на боговете, буквално преведен от гръцката дума за жилище – наос. Независимо от голямото разнообразие, храмът е най-разпознаваемата постройка в древногръцката архитектура. Храмът съдържа статуята на божеството, като материализира култа към него чрез поклонничество и жертвоприношения.
До нас не са достигнали писмени документи, свързани с Древногръцката архитектура, освен De Architectura на римския архитект Витрувий, посветена на император Август. В нея той пише: „Гръцката Архитектурата цели реда, подредбата и евритмията”.
Евритмия (гр. от eû – добре и rhytmós – равномерно движение) според Витрувий означава хармонични пропорции на сградата или ансамбъла, както и равномерно разположение на елементите в композицията.
Архитектурен ордер и храмова схема
В храмовото строителство гърците развиват два фундаментални принципа – храмовата схема и архитектурния ордер.
Ордерът е конструктивната система за организиране на архитектурните елементи и носител на стила. Според него се определят пропорциите, профилите и декорацията.
През класическата епоха в гръцката архитектура властват три основни ордера за изграждане на сградите: дорийски, йонийски и коринтски, като те се разпознават най-лесно по вида на използваните колони.
Дорийски ордер (стил)
Името си дорийският ордер получава от дорийските племена, част от които са спартанците, известни със суровия си начин на живот. Наистина в строгата архитектура на дорийската сграда няма нищо излишно.
Витрувий пише в своята De Architectura „Дорийският ордер е заимствал от човешкото тяло своето благородство и простота”.
Пропорциите са взети от човешкото тяло – съотношението между височината на тялото и дължината на краката е приложено в дорийския стил.
Този ордер е най-разпространен и се налага в континентална Гърция и Западна Велика Гърция.
Към 600 г. пр. Хр. гърците започват да строят тези прости храмови сгради от дърво. По-късно дървените греди се превръщат в колони, които носят тежките каменни греди – архитрави, а цялата част, която лежи върху колоните, се нарича антаблеман, най-сложният от тези елементи.
Платформата, колоните и антаблемана са трите основни части в тази архитектура.
Тези елементи пресъздават елементите на по-ранните дървени постройки с техните редуващи се триглифи и метопи, първо декорирани с полихромни плочи от теракота, а след това с барелефи.
Под триглифите се намират корнизите, изпъкнала част, предназначена да отдалечи стичащия се дъжд от покрива.
Триглифът не е само наследство от дървените храмове. Той се използва също и като отмерителен модул, което обяснява и как за 9 години е бил построен Партенонът.
Всички размери на Партенона са пропорционални: ширина = 36 триглифи;
дължина = 80 триглифи; височина на колона = 16 триглифи; интервал между 2 колони = 5 триглифи. Размера на триглифа е с размера на едно стъпало.
Двускатовият покрив се поддържа от дървена рамка; тя образува над всяка фасада триъгълен отвор, фронтон, обикновено затворен от вертикална плоча, тимпана. Този тимпан е понякога изрисуван, понякога украсен със скулптури. Трите ъгъла на фронтона са подчертани от декоративни елементи (акротери), понякога антропоморфни, от теракота, камък или метал.
Как да разпознаем дорийския стил:
Колоните са грижливо оформени, като леко се разширяват в средата, така че изглеждат почти еластични под тежестта на антаблемана. Украсени са с 20 широки и плитки канелюри.
Те стъпват непосредствено върху стилобатите на храма без основа.
Капителът, елементът, овенчаващ най-горната част на колоната, е семпъл и включва малка изпъкнала част – ехин, върху която стъпва правоъгълна част – абак.
Храмът на Посейдон на нос Сунион
Храмът, построен около 444-440 пр. Хр. е разположен в близост до морето и е изложен на лошото време. Колоните не съдържат 20, а 16 канелюри, във връзка с тези трудни метеорологични условия.
Йонийски ордер (стил)
Според Витрувий, „Йонийският стил заема деликатността, грацията и орнаментите си от тялото на жената (храм на Диана)“. Спираловидните основи представляват обувките, капителът, украсен с волути, представлява косите, канелюрите по колоната имитират гънките на дрехите.
Появява се в края на 7-ми век на западния бряг на Мала Азия, в Йония. Повлиян е от архитектурата на речните цивилизации, които процъфтяват в Месопотамия, между реките Тигър и Ефрат.
Сравнен с дорийския, йонийският ордер е по-богат на детайли, по-лек, по-изящен, по-пластичен и с по-малко геометрични форми.
Колоната е основният конструктивен елемент в този ордер и винаги се състои от три части. Йонийската колона има много стройно тяло, вече с база, която усилва впечатлението за устойчивост. Базата се състои от един или няколко диска с диаметър по-голям от диаметъра на колоната. Тялото на йонийската колона е винаги прорязано от канелюри. За разлика от дорийския ордер, те са значително по-дълбоки и почти полукръгли в разрез.
Йонийският капител е най-характерният и най-оригинален елемент на йонийския стил. При него се появява специфичен спираловиден елемент – волута.
Волутата „узрява” през различните епохи.
Вариантите на йонийския капител търпят промени във вида и разположението на волутите, диаметъра на спиралата и други детайли.
При този ордер за пръв път се появява пиедесталът като самостоятелна подпора на колоната, но се отнася само за колоните на челната фасада.
Как да разпознаем йонийския стил:
Йонийската колоната стъпва върху база и е прорязана от дълбоки, полукръгли канелюри обикновено 24 на брой.
Височината на колоната е осем-девет пъти колкото диаметъра й.
Капителят е увенчан от спираловидни волути.
Сградата е с големи размери на вратите и прозорците.
Храмът на Артемида в Ефес
Построен около 395 – 350 пр. Хр. една от най-известните сгради на времето си. Той е посветен на местната форма на богинята Артемида, богиня не на лова, а на плодородието. Бил е напълно възстановен три пъти и в последната му форма е едно от Седемте чудеса на древния свят. През 401 пр. Хр. е бил разрушен. Днес, само основи и фрагменти от последния храм могат да бъдат видяни на мястото.
Коринтски ордер (стил)
Коринтският стил получава името си от гръцкия град Коринт. Той може да се разглежда като прераждане на йонийския стил.
В сравнение с дорийския и йонийския стил, коринтският не e толкова масово разпространен. Причината e, че той се отличава със своеобразна специфичност и богата орнаментика и детайлност. Информацията за този стил също е сравнително оскъдна.
Коринтската колона прилича на йонийската, но често е по-тънка. Характерно за нея е стесняване към върха. Канелюрите, прорязани в колоната, са 24 и понякога също са украсени.
Капителят е богато орнаментиран с акантови листа. Волутите от йонийския ордер са все още там, но в значително умален размер. Коринтският стил се откроява като пищен и удобен за комбиниране с други стилове.
Как да разпознаем коринтския стил:
Капителят е богато украсен с волути и акантови листа.
Обикновено диаметърът на колоната се нанася десет пъти във височината.
Канелюрите, прорязани в колоната, са 24 и понякога също са украсени.
Храмът на Зевс в Атина
Работата по храма е продължила цели 7 века, започнат по времето на атински тиранин през 5 в. пр. Хр. Малко след започването на строежа, работата по него била спряна поради промените в управлението на държавата. Завършен е по време на управлението на римския император Адриан през 2 в.сл.Хр. След установяването на демокрацията, храмът бил считан за символ на тиранията и бил изоставен. Оцелели са само 15 от 104 коринтски колони.
Римски вариации
Римляните ще „подобрят“ гръцките стилове, за да създадат все по-сложни композитни стилове.
Тоскански ордер (стил)
Премахвайки канелюрите, от дорийския стил, те създават тосканския стил, той има по-изразена база и капител. Създаден още от етруските, той е смятан от римляните за “италиански специалитет”.
Композитен ордер (стил)
Коринтският стил става композитен стил, един вид смес между йонийската и коринтската колона, с ясно изразени волути и акантови листа. Този ордер се асоциира изключително с Рим.
