„В това изкуство сцени от природата, човешките дейности и всички други реални явления няма да бъдат описани заради самите тях; тук те са осезаеми повърхности, създадени, за да представят своите езотерични сходства с първичните идеали. „ Жан Мореас
Символичното използване на обекти за изразяване на идеи и емоции очарова някои от художниците в края на 19-и век. Те се стремят да съчетаят материята и духа чрез език на знаци и скрити значения, като реагират срещу нарастващия материализъм на епохата и артистичното господство на реализма и импресионизма.
Символизмът първоначално се развива като литературно движение във Франция през 80-е години на 19-и век, набирайки популярност с публикуването през 1886 г. на манифеста на Жан Мореас в Le Figaro. За разлика от импресионизма, в който акцентът се поставя върху изследване на реалността, на ефектите на светлината и атмосферните условия, символизмът е движение, което предлага идеи чрез символи. Тази философия включва убеждението на поетa Стефан Маларме, че реалността е най-добре изразена чрез поезия, защото тя е паралелна на природата, вместо да я възпроизвежда, това се превръща в централен принцип на движението.
Символизмът също може да се разглежда като начало на модернизма, тъй като той развива нови и често абстрактни средства за изразяване на психологическата истина и идеята, че зад физическия свят съществува духовна реалност.
Символизмът се разпространява в цяла Европа и във всички области на културния живот.
ОСНОВНИ ИДЕИ:
– Синтез на форма, чувство и вътрешна субективност на художника;
– акцент върху емоции, идеи, въображение и фантазия, противопоставяне на реализма и натурализма;
– символичната стойност или смисълът на произведението произтичат от създаване на емоционални преживявания в зрителя чрез цвят, линия и композиция;
– неясна, нюансирана, подсказана и силно субективна символика.
В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО:
Франция: Пиер Пюви дьо Шаван, Гюстав Моро, Одилон Редон, Жан Делвил, Пол Гоген, Пол Рансон
Белгия: Джеймс Енсор, Фернан Кнопф
Швейцария: Арнолд Бьоклин
Германия: Франц фон Щук
Англия: Бърн Джоунс, Данте Габриел Росети, Джордж Фредерик Уотс, Джон Уилям Уотърхаус, Обри Биърдсли
Русия: Михаил Врубел
България: Константин Машев, Иван Милев
В ЛИТЕРАТУРАТА:
Поетите: Шарл Бодлер, Стефан Маларме, Пол Верлен, Артюр Рембо, Емил Верхарен, Жан Мореас, Александър Блок, писателите: Жорис-Карл Юисманс и Пол Адам, драматурзите: Морис Метерлинк и Огюст Вилие дьо л’Ил-Адам.
