В началото на 19-и век във Франция пейзажната живопис е ограничена от естетически код, наложен от консервативната френска академия, която поддържа традициите на ренесанса и античността. Чистата пейзажна живопис е на едно от последните места в йерархията на жанровете, признати от Академията. В най-добрия случай художниците могат да нарисуват идеализирана природа, вдъхновена от древната поезия. Група френски художници, които се занимават главно с пейзажна живопис и рисуват в гората на Фонтенбло, близо до Париж, променят тази нагласа и правят важна стъпка към пленерния пейзаж на импресионистите. Преход, който е трудно, ако не и невъзможно, да си представим без присъствието на художниците Барбизонци.
Основните членове на тази неформална група са Нарцис Диас, Жул Дюре, Теодор Русо, Констант Троян и Жан-Франсоа Миле. Те формират разпознаваема школа от началото на 1830-те до 1870-те. Барбизонците не проявяват интерес към класическите конвенции на Клод Лорен и Пусeн и са по-силно повлияни от холандската пейзажна живопис на 17-и век и от произведенията на Джон Констабъл, чиято картина Каруца със сено, 1821, (Национална галерия, Лондон) е показана в Салона в Париж през 1824 г.
ХУДОЖНИЦИ БАРБИЗОНЦИ:
Жан-Франсоа Миле, Жул Бретон, Камий Коро, Нарцис Диас де ла Пеня, Шарл Франсоа Добини, Жул Дюре, Теодор Русо, Констант Троян
СВЪРЗАНИ ПОНЯТИЯ:
Пленерна живопис
