В храмовото строителство гърците развиват два фундаментални принципа – храмовата схема и архитектурния ордер.
Основната храмова схема се установява към края на 7 в. пр.Хр. и е почти винаги с правоъгълна форма и опасана перистил. В зависимост от броя на колоните се определя и архитектурното име на храма. Главното светилище се състои от три части: преддверие (про-наос – 4), същинско светилище (наос или цела – 5), задно преддверие (опистодом – 6) и портик – входът към храма. В наоса се намира статуята на божеството, пронаоса служи за дарове, а опистодомът – за съкровищница. Колонадата, обграждаща храма, се нарича перистазис – 3. Основата на храма включва стереобата (1) и стилобата (2).
