Това е началото на една поредица от текстове, които имат за цел да ви запознаят и да събудят любопитството ви към малките художествени галерии и колекции в страната.
Вероятно ще си помислите, че по принуда обикалям Кюстендил, Свищов и Ямбол след като Рим, Виена и Париж са недостъпни. И няма да сте далеч от истината, но очевидно не е необходимо да се изминат огромни разстояния за среща с изкуството.
Първата дестинация е Свищов, а основната цел на това пътуване са картините на Владимир Димитров Майстора, притежание на Художествената галерия „Николай Павлович“ – Свищов.
Ако в София се оплакваме от мъгла през зимата, то какво могат да кажат в Свищов. Там мъглата се настанява през есента и не си отива с дни. Мъглата сякаш предпазва града от не особено упорити посетители. Посреща ги малко преди града, толкова плътна, че ти се иска да обърнеш колата и да се върнеш обратно.
Ако все пак се озовете в града, когато е потънал в мъгла, не очаквайте да видите белия Дунав или панорамни гледки от хълмистия град. За щастие тази загуба е щедро компенсирана от загадъчно-мистериозния вид на града в мъглата, която го прави да изглежда още по-красив, а и прикрива някои архитектурни грешки от годините, когато не е бил в най-голямата си слава.
Да, Свищов със сигурност е имал по-добри години, но и днес притежава очарование на госпожа с бяла шапка и чадър за слънце, току що пристигнала по Дунава от Виена или Будапеща.
Не е случайно, че там са родени художници като Николай Павлович, първият български художник, учил във Виенската и Мюнхенската академия от 1852 до 1858 г. и поставил началото на много дълга традиция. Или Александър Божинов, също Мюнхенски възпитаник, който освен доайен на българската карикатура, легендарен публицист-издател на списание “Българан”, е и великолепен живописец, както се вижда от картините в галерията на родния му Свищов.
Можем да продължим с имена като Цветан Радославов – авторът на химна на България и знаменития Алеко Константинов, наследник на фамилия, която някои смятат, че може да се проследи до средновековните български царски династии на Шишмановци.
Известно е, че училища като Търговската Гимназия в Свищов привличат както знаменити ученици като поетите Ламар и Николай Лилиев, така и и учители като Владимир Димитров Майстора.
Майсторът се среща в Свищов с Николай Лилиев (вече преподавател) и те остават приятели за цял живот.
В момента в галерията е изложена само една от картините на Майстора, но можете да видите и няколко великолепни платна и акварели на Александър Божинов.
Галерията притежава творби на Никола Танев, Стоян Венев, Дечко Узунов, Бинка Златарева и много други.
Днес, на 4 декември се открива изложба на Николай Павлович, която отбелязва 185 години от раждането на художника.
Изложбата ще продължи до 10 януари. В изложбата са показани картини от СГХГ, ГХГ-Пловдив, ХГ-Русе и ХГ „Николай Павлович“-Свищов, както и икони от църквата „Св. Троица“.
В изложбата са представени и лични вещи на Николай Павлович, предоставени от Историческия музей на Свищов.
И в заключение, ако ви е омръзнала софийската мъгла, искрено ви препоръчвам Свищовската, както разбира се и градската галерия “Николай Павлович”!
площад „Алеко“ №1, Свищов,
Художествена галерия „Н.Павлович“
Телефон на галерията: 0631/400-73
